Вълнуващ месец, нови хора, нови преживявания!
Здравейте, приятели!
В този бюлетин ще прочетете:
- Отзиви от първия Импро Мастърклас във Варна
- Отзиви от петъчните Импро мармалади
- Покана за Първо и Второ ниво от Ноември
- Нови осъзнавания

Изминава един много интересен месец за мен, в който преживях вълнуващи и трогателни моменти. Преди всичко искам да благодаря на всеки от вас, че е част от тази общност и че в някакъв момент от живота си се е доверил да бъде поведен в изкуството да импровизираш! Не съм и сънувал преди години, че ще ми се случи подобно нещо, но го прегръщам с радост. Благодаря горещо и на всеки един от вас, който отделя от времето си, за да чете тези редове - пък и никой да не го чете има нещо яко в творческото изразяване в 4 часа сутринта. :D
Ами, да почваме хронологично:
Първи мастърклас - Първо във Варна
Този месец се роди ново бебе и то се нарича "Импро мастърклас" - двудневен интензивен формат, провокиращ един напълно начинаещ да разбере из основи импровизацията през тяло, глас и вътрешно усещане, така че да започне да твори спонтанно и неосъдително в група. Първата му демонстрация се случи на 4 и 5 октомври във Варна, където вече има импро огнище от няколко години и беше изключително интересно преживяване. Партнирайки си със Захарина и съчетавайки импро упражнения и нейната контактна импровизация останахме изключително впечатлени от резултата накрая. Участниците изиграха два сценария от лонгформ импровизацията по 15-20 минути всеки, в които умело се подкрепяха, влизаха в персонажи, пишеха драматургията на крак, обединяваха сюжетни линии, комбинираха и се забавляваха спонтанно. Историите бяха достойни за някои ситком. С такава лекота го правеха, че тази среща ми обърна някои педагогически представи на какво всъщност е способен един абсолютно начинаещ импровизатор.

Част от преживяването на този мастърклас можете да видите в този кратък документален филм. Искам специално да благодаря на Деница Боруджиева, официалният наш фото и видеограф, за ентусиазма да тръгне с нас на това приключение и да заснеме всичко това за импро почитателите. Очаквайте още.
Impro jam или Импро мармалад?!

Много ми хареса изказването на една радиоводеща веднъж: "Импровизацията е джазът в театъра!" Гениално е! И така ние се обучаваме всеки да свири на своя инструмент изкусно, да ги настройваме да звучат в еднаква тоналност и да сме заедно в изпълнението си като истински джаз бенд. Винаги ме е впечатлявало колко яко си партнират джаз музикантите по време на джем сесиите - звучат заедно, съчетават се, после един на друг си дават инициативата, така че всеки да изпъкне и да изглежда добре, докато другите му пригласят. Това ме вдъхнови да създам този формат, първоначално затворен само за нашата общност и хора, които могат да "свирят" на инструментите си. Само че ние се занимаваме с нещо, което ни отваря за света, така че защо и форматът да не бъде отворен за абсолютно начинаещи и незнаещи как се импровизира в екип. Като резултат от това на последните две издания на Импро Мармалад, в които играехме предимно шорт форм игри и скечове, имаше повече външни участници, отколкото опитни и успях да видя ентусиазма и детската радост в очите им, така както я срещам и във вашите по време на курсовете. За пореден път изпитах онова усещане, че това, което правим като групи в обученията, има стойност, дори и отвън да изглеждаме като избягали от психиатрията. Големият актьор и импровизатор Бил Мъри казва: "Импровизацията е най-важното групово занимание от строежа на пирамидите насам." Някои от новодошлите дотолкова не издържаха на напрежението, че решиха да се запишат и на предстоящите класове. Растем! Ура!

Нови обучения по Първо и Второ ниво
Нов месец, нов клас за начинаещи от 6 Ноември. Всеки, който познавате и мислите, че би имал интерес към заниманието ни е добре дошъл в новата група. Ще съм ви благодарен да каните и да споделите с близки, колеги и приятели.
Също така, след година прекъсване, отваря врати и група за Второ ниво. Във времето и с развитието на всяка отделна група се развиваше и педагогическия ми опит и гледни точки. След работата си с Паоло Нани, Крис Болдуин и други специалисти в областта, доразвих и концепцията си за второ ниво и онези малки, но съществени детайли, които спояват групата да се усеща като един организъм в импровизирането. За мен второ ниво е ключово в цялостното ни обучение по лонгформ импровизация. В него ще използваме няколко подхода, усвоявайки различни инструменти, с които да чувстваме свободата да импровизираме самостоятелно и в група. Правим много упражнения за групово съзнание и синергия, работа с въображаема среда, влизане в персонажи и смело взимане на решения. Тук се учим не да измисляме, а да канализираме това, което вече присъства и да го ползваме, за да сътворяваме истории, вдъхновени от темите, които откриваме в движение. Няма нужда да водим сцената, а се оставяме тя сама да ни води. В края на нивото обединяваме тези подходи по естествен начин в живо истинно произведение, в което интуитивно ползваме това, което присъства между нас. В това ниво групата неминуемо ще открие своя стил и почерк, който да използва в лонгформа. Някои от тези подходи ползвахме във Мастъркласа във Варна и резултатът ме изуми - свобода и отприщеност. Вълнувам се да ви представя тази доразвита методика след година пауза. За мен е специален момент. В края, ако групата желае, може да направи кратко шоу пред близки и приятели.
Има преференциална такса за всеки от общността, който вече е преминал през това ниво. Добре дошъл е и всеки един, на който импровизацията му липсва и иска да я усети по нов начин с нови и интересни партньори на сцената. Очертава се да бъде сборна група от нови и стари курсисти през годините и се вълнувам много за което. Стартът е на 11 ноември - заповядайте!
Нови размисли, нови осъзнавания

Трябва да ви призная нещо - колкото повече правя импро, толкова повече го разбирам. Сигурно ще се засмеете и ще кажете: "Ами то е нормално това нещо бе, Жоре!". И ще сте прави - нормално е. Преди време мислех, че сценичната импровизация се заключава изцяло до това да измисляш бързо на момента и да впрягаш цялото си въображение. Познавам се като много мислещ човек, който прекарва много време в главата си. До такава степен, че Захарина често на енергийно и телесно ниво усеща главата ми буквално като "тежка". С времето това се поуспокои и успявам все повече и повече да влизам в тялото си и да усещам какво присъства в момента. Импровизацията много ми помогна за това, но и медитацията също. В момента, в който си изключиш мозъка и се оставиш на инстинкта да те води, разбираш, че винаги отиваш на правилното място. С времето постепенно осъзнавах импровизирането в група колко сетивно преживяване е всъщност. Не е до това да измисляме заедно, а до това да се усетим. Да се усетя себе си, да усетя партньора, да усетя групата. Правя паралел с часовете по актьорство за куклен театър в НАТФИЗ, където ни учеха да държим малък, среден и голям кръг на внимание. И си давам сметка, че това умение, пренесено в живия живот, най-обобщено означава да си жив. Ама ИСТИНСКИ жив - да чувстваш. Да присъстваш за себе си, да си емпатичен към другия, да усещаш средата около себе си. И тези житейски истини, приложени в обучението ни качват импровизацията на съвсем друго ниво - тя става наистина ЖИВО изкуство, а не само резултат от намислени идеи. Тя буквално се превръща в сетивно спонтанно преживяване, в една истина, която приложена по съответен начин и с добре натренирани сетива, може да стигне огромни дълбини и да изкара от подсъзнанието ни невероятни теми. Тези теми, подхранени от "Да, и..." и с групов стремеж към създаване на очевидното, можем да ги превръщаме в много дълбоки и смислени светове на сцената, вдъхновени само от една дума на публиката. Но само при условие, че си позволим да присъстваме наистина и си позволим да сме истински и автентични. Тогава се случва магията на естественото и разбираш, че дори не импровизираш. Tук ще цитирам ученика на Дел Клоус (бащата на лонгформа) - Дейвид Паскуейзи, за когото съм ви говорил и преди и който е част от много успешния импро дует TJ & Dave: "Енергията е красива; усилието е грозно."
Благодаря ви за вниманието и доверието!
Искрено ваш:
Георги

